Резултати от анкетното проучване проведено през 2019 г. за запознатостта на студентите от Стопанския факултет при ЮЗУ „Неофит Рилски“ с възможностите на европейските програми и значението на европейските политики в областта на финансите по проект 587075-EPP-1-2017-1-BG-EPPJMO-SUPPA на Програма ЕРАЗЪМ + (Жан Моне)

Задачата на анкетното проучване е да разкрие степента, в която студентите от направление икономика  /финанси/ са запознати с институциите и начина на функциониране на ЕС, както и с възможностите за обучение и търсене на в рамките на програмите на ЕС и на национално равнище. В анкетното проучване участват 29 студенти, бакалаври, специалност финанси.

Първият въпрос от анкетната карта е – „Каква оценка бихте дали на вашите знания за институциите и за начина на функциониране на ЕС?“

Най-висок е делът на отговорите „добра“- 44%, следван от „много добра“- 34%, „отлична“- 10%, „средна“-3% и „слаба“- 0 процента. Това говори за относително добра обща осведоменост на студентите за институциите и политиката на ЕС.

Вторият въпрос се свежда до това, дали студентите са изучавали някакъв предмет, който да разглежда дейността на Европейския съюз в съответното професионално направление. Отговорите са 100% да, като някои групи са изучавали повече от една дисциплина, свързана с европейската тематика. Тъй като всички студенти, участващи в анкетата са специалност финанси, направление икономика, то очевидно в дадената област учебните програми предоставят необходимата базова информация за ЕС на студентите.

Отговорите на въпрос 3- „Изучавали ли сте някакъв предмет в университета, който да разглежда правните норми на ЕС и програмите на ЕС в сферата на вашата бъдеща професия?“, са много сходни с отговорите на втория въпрос- практически всички студенти са имали дисциплини, засягащи правната рамка на ЕС.

Структурата на въпрос 4 е по-сложна, той предполага количествена оценка на знанията на студентите за правните норми на ЕС, действащи в България, от една страна и за действащите програми за финансиране във връзка със съответната професия, от друга.

От гледна точка за оценката на знанията относно действащото законодателство на ЕС в България, оценките са твърде интересни. Делът на студентите, които имат слаби познания за действащото законодателство на ЕС е нулев. Около 3% имат средна представа. 37 на сто са добре запознати, 55% имат много добра представа за европейското законодателство и 6% имат отлични знания по въпроса.

Сходна е картината и от гледна точка на знанията за действащите програми за финансиране във връзка с бъдещата професия на студентите- няма студенти, които да не са информирани, 6% имат средна представа, 27 на сто имат добра информация, 58 % имат много добри познания по въпроса и 6% са отлично информирани.

Въпрос номер пет е формулиран като какви знания бихте искали да получите в университета относно ЕС, които да бъдат полезни за професионалната ви реализация. Това е отворен въпрос, на който повечето студенти не отговарят. Предложенията засягат необходимостта от повече практическа информация, повече практически познания за конкретните Директиви и Регламенти, повече знания на правата и задълженията на отделните държави, както и желанието за конкретна информация за наличните възможности за стажове в страните-членки на ЕС.

Въпрос номер 6 е формулиран като- „Как оценявате въздействието, което правните норми на ЕС оказват върху упражняването на вашата бъдеща професия?“.

Няма отговор, съдържащ оценка слабо и не знам. Мненията се разделят между силно- 31% и средно- 68%. Тези отговори показват известна недооценка на значението на европейското законодателство в областта на финансите, където въздействието на последното е особено силно.

В този ред на мисли, отговорите на въпрос 7- „Считате ли, че е необходимо да се усили регулирането на вашата бъдеща професия на равнището на Европейския съюз?“, са закономерни. По-голямата част от студентите /70%/ счита, че е необходимо да се приемат повече Директиви и Регламенти на ЕС, които да бъдат валидни на територията на всички страни-членки. 30% преценяват, че сегашното регулиране на равнище ЕС е достатъчно, като никой не преценява, че европейското регулиране е прекомерно. Тези отговори отразяват положителното отношение на студентите към европейското право в областта на финансите и кредита.

Въпрос номер 8 засяга очакванията за професионална реализация на студентите в рамките на ЕС, но извън България.

Около 3% са пълните оптимисти с отлични очаквания. За 41% очакванията са много добри. Добри са перспективите за 37 на сто, средните очаквания са 13%, като едва 6% са песимисти със слаби очаквания. Както се вижда, добрите и много добрите очаквания на студентите за трудова реализация в ЕС извън България преобладават.

Очакванията за професионална реализация в България са обект на изследване чрез въпрос 9.

Отличните очаквания за професионална реализация у нас са малко по-високи, в сравнение с тези за ЕС- 20 срещу само 3%. Очакванията за много добра реализация също са по-високи- 41 против 37%. Очакванията за добра и средна реализация са съответно 24 и 17 на сто, като слаби очаквания няма. Последното е друго съществено различие, в сравнение с очакванията за ЕС.

Десети въпрос засяга използването на Програма Еразъм за академична мобилност. За съжаление едва 6% от попълнилите анкетата са се възползвали от възможностите на програмата, докато 93% не са реализирали такова участие.

Единадесети въпрос се отнася до информираността на студентите относно наличието на други програми на ЕС, целящи да подобрят университетското обучение и шансовете за кариерно развитие на студентите в съответната професионална област. Само 31% от студентите отговарят положително относно тяхната информираност за други програми на ЕС, докато 68% нямат информация за подобни възможности.

Повечето студенти, отговорили положително на единадесети въпрос се затрудняват да дадат пример за други програми за студентска мобилност, споменават се единствено възможности за стажове по специалността.

Тринадесети въпрос оценява въздействието, което имат програмите на ЕС за подобряване на университетското обучение и за подобряване на кариерното развитие в съответната професионална област. Според анкетираните студенти това въздействие е много силно при 17% от отговорилите, силно за 65% и слабо за 20 на сто. Тези резултати говорят за една сравнително висока ефективност на програмите на ЕС в областта на висшето образование.

Четиринадесети въпрос е насочен към изясняване на източниците на информация за законодателството и програмите на ЕС в съответната професионална област. За 75% от студентите това са специализираните сайтове на ЕС. От български сайтове се информират 24% от анкетираните. Делът на общинските сайтове е едва 3%, а за 6% няма подходящи сайтове.

Петнадесети въпрос засяга езиковата подготовка на студентите с оглед тяхната професионална реализация. 79% на сто от анкетираните разчитат на отличното владеене на български език, 75% считат, че владеят добре английски, 6% разчитат на немски език и 3% на испански. Няма владеещи френски език. Резултатите надхвърлят 100%, тъй като някои студенти владеят повече от един език. Резултатите за английски език изглеждат малко завишени, в сравнение с реалните познания.

Шестнадесети въпрос е формулиран като-„В каква мобилност в друга старна-член на ЕС извън Еразъм плюс сте участвали по време на вашето университетско обучение?“

В стажове са участвали 15% от анкетираните студенти, в продължаващо обучение 3%, в специализации също 3%, а в доброволчески и други инициативи не е участвал никой.

На въпрос 17 всички отговорили са посочили като ниво на обучение бакалавърска програма.

Като цяло отговорите на въпросите на анкетата показват висока степен на информираност в областта на европейското финансово законодателство и съществуващите възможности за подобряване на образованието по линията на програма Еразъм+. Налице са положителни очаквания за професионално реализация в областта на финансите както в България, така и на трудовите пазари в останалите страни-членки на ЕС.

 

Facebooktwitterredditpinterestlinkedinmailby feather